Какво е да си полулош? Немного лош? Наполовина лош?

Започнали сте да пишете след като сте преминали 40 години. Какво ви подтикна да напишете тази книга?

 

Да, не съм се занимавала с писане от училище насам, а и докато учех не смятах, че имам някакво въображение и със сигурност не се виждах като добра в писането. Прочела съм много книги и все пак не толкова голямо количество, сравнено с много други писатели. Както и да е, през юни 2010г. в мен се зароди идея за разказ, така че реших просто да я пренеса на белия лист. Бързо след това се вглъбих в героите и всеки ден прибавях по нещо към историята, докато накрая тотално се обсебих от нея. Това беше и първия ми роман, който не е публикуван.

 

Бихте ли казали, че писането е вашата съдба? В едно интервю твърдите, че учителят Ви по литература е бил толкова невдъхновяващ, че ви е отказал от него за дълго...

 

Да, трябваше ми много време да го осъзная, но мисля, че винаги съм била с богато въображение, макар и да не съм го осъзнавала преди последните 5-6 години, което вероятно е странно. В училище много ме депресираше критиката и задължението, че „трябва“ да пишеш определени неща по определен начин. Въобще не съм била вдъхновена от училищното образование и никога не съм била поощрена от него.

 

Да бъдеш потиснат от писането е проблем, с който много автори от най-различни възрасти се сблъскват. Дори когато реших да взема курс по творческо писане към Open University много от нас се бореха да започнат нова история и изпитваха същото безпокойство и несигурност, като в училище – първата страница винаги е най-трудна. Но както е с много други неща се учиш да преодоляваш това усещане – знаеш, че ще е трудно, но просто трябва да се заемеш.

 

Защо решихте главният Ви герой да е вещер в тийнейджърска възраст. Не се ли притеснявахте, че винаги ще бъде сравняван с Хари Потър?

 

Изненадващо, никога не съм си и помисляла, че книгата ми има нещо общо с Хари Потър (освен фактът, че се разказва за вещери, които живеят тайно сред обикновените хора в Англия в днешни дни). Смятам, че това се дължи на факта, че бях абсолютно въвлечена в света на Натан, който е доста по-жестоко и тъмно място в сравнение с този на Хари Потър. Освен това в „Полулош“ няма вълшебни пръчки, метли и училище за магия, нещата стоят по абсолютно различен начин.

 

Ще участвате ли в процеса на снимането на филма и избора на актьорски състав? Представяте ли си конкретен актьор в ролята на някой от героите?

 

Не, влиянието ми ще бъде минимално, но се надявам да мога да гледам самото заснeмане. Винаги съм си представяла един много зъл Джордж Клууни в ролята на Маркус (бащата на Натан). Натан, Аналис и Габриел трябва да се играят от млади актьори, така че това е страхотна възможност за изгряването на нови таланти.

Автор: Ралица Солакова